История болгар в Крыму

История болгар в Крыму состоит из нескольких периодов. Самый первый связан с Кубратовой Великой Болгарией. Сегодня поселения праболгар, которые процветали на полуострове в VI-ХI веках являются предметом для изучения археологов.

Второй период связан с историей переселения болгар в Крым более 200 лет назад, когда наши предки нашли здесь спасение от османского рабства.

…Окраину Старого Крыма в августе 1802 года выбрали Георги Димо и Никола Георги – уроженцы сел Граматиково и Малко Тырново, посланные в Россию как первопроходцы и квартирьеры. Вслед за ними сюда перебрались 63 семьи из Мурзово и Малко Тырново и образовали первое в Крыму поселение «Болгарщина». 220 колонистов из Андрианопольского вилайета основали село Кишлав (ныне Курское). А 13 семей из Анатолии обосновались на месте бывшего татарского аула Балта-Чокрак. К 1821 году в этих трех поселениях проживало 2717 человек. Вторую волну переселения с Балкан в Крым спровоцировала русско-турецкая война 1828–1829 гг. Тогда на полуостров прибыло около 1000 человек. Почти все они стали мещанами Керчи.

В сентябре 1861 года начался последний этап переселения в Крым болгар турецко-подданных. Это были уроженцы Видинского и Андрианопольского пашалыков. Они и основали болгарские колонии в Андреевке, Сарабузе, Царицыно и других местах. Болгарское население Крыма увеличивалось как за счет естественного прироста, также и вследствие миграции из Мелитопольского и Бердянского уездов. Возникали и новые колонии. Например, в 1866 году безземельные жители старокрымской Болгарщины стали обосновываться под Коктебелем, основали там хутор из 33 дворов, который быстро разрастался. По такому же принципу возникли болгарские колонии в Марфовке, Кабурчаке, Аппаке, Седжеуте и в других уголках Крыма. Согласно переписи населения, на полуострове к 1897 году проживало 7528 болгар.

Наши прадеды, вынужденные покинуть свое Отечество, сами выбрали этот благословенный край. Они пришли в Крым в поисках мира и счастья, для созидания. Наш народ сделал свои села украшением полуострова. Искусные земледельцы, садоводы, огородники, виноградари, животноводы, болгары внесли весомый вклад в развитие этих отраслей крымского хозяйства. Царское правительство, стремившееся христианизировать полуостров, всячески поощряло колонистов-болгар. Им разрешалось строить дома, лавки, амбары, свободно торговать и заниматься промыслами, обзаводиться фабриками и мануфактурами. Все звания и сословия освобождались на 10 лет от налогов, служб, воинских постоев, внутрен­них торговых пошлин. Такая политика способствовала быстрому обустройству колонистов, процветанию в их селениях хлебопашества, скотоводства, садоводства, виноградарства, табаководства и других отраслей хозяйства, зачастую совершенно новых для Крыма.

Ситуация изменилась после революция 1917 года и гражданской войны. Много болгар погибло от голода 1921–1922 годов. А в конце 1929 – начале 1930 гг. болгарское население пострадало от раскулачивания и принудительной коллективизации. В полной мере разделили болгары Крыма со всеми народами СССР и тяжелейшие испытания Великой Отечественной войны. Активно участвовали они в антифашистском движении. Марфовское подполье из числа своих сонародников создал болгарин Андрей Наголов. Старокрымским сопротивлением руководили братья Стояновы. Немало болгар было в партизанских отрядах. Вторым соединением, к примеру, командовал легендарный Иван Генов. Наряду с мужчинами воевали на фронтах болгарские женщины и девушки.

Несмотря на это, все болгарское население Крыма – 12465 человек – было вывезено на Урал, в Сибирь, Башкирию, Северный Казахстан, Таджикистан, Узбекистан… Все они, от мала до велика, были поставлены на учет службами НКВД как спецпереселенцы и ежемесячно проходили регистрацию в комендатурах. Отлучка без санкции за пределы обозначенной зоны приравнивалась к побегу и наказывалась двадцатью годами каторжных работ. Спецпоселки к 1949 году пополнились за счет болгар-фронтовиков, бывших узников концлагерей и тех, кто подвергся угону в Германию, побывал в фашистском плену…

В 1956 году Указом Президиума Верховного Совета СССР были сняты унизительные требования учета и административного надзора. С этого момента болгары могли перемещаться по всему СССР, селиться где угодно, но только не в Крыму. Не получили они и никакой компенсации за утраченное при депортации имущество. Но самым страшным следствием этих событий явилось то, что тысячи болгар Крыма, разбросанных по огромной территории бывшего Советского Союза, утратили свой язык, обычаи, традиции. Большинство из них до сих пор остается за пределами Крыма: в Северном Казахстане, на Урале, в Сибири и в Краснодарском крае. Лишь в 1989 году они получили право вернуться в Крым. С тех пор здесь осуществляется государственная программа по возвращению и обустройству депортированных. С 1991 года в Крыму работает общество болгар «Возрождение», созданное Георгием Ивановичем Каражовым. Чтобы организация получила республиканский статус, он объездил весь Крым, побывал в большинстве семей сонародников. И в 1995 году болгарские общины были уже в 14 городах и сельских районах.

Сегодня Крымское общество болгар имени Паисия Хилендарского, возглавляемое Иваном Ивановичем Абажером (заместители – Иван Савельевич Паличев, Леонид Кузьмич Белый), насчитывает 22 местные ячейки во всех уголках Крыма. Главное для нашей организации – возрождение болгарской культуры, помощь бывшим депортированным в их интеграции в крымское сообщество, связи с исторической родиной и сонародниками, где бы они ни жили.

ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ В КРИМ

Историята на българите в Крим състои от няколко периода. Най-първия е свързан с Кубратова Велика България. Днес селищата на прабългарите, които са процъфтявали на полуострова през VII-XI векове, са предмет за изучаване на археолозите.

Втория период е свързан с историята на преселването на българите в Крим преди повече 200 години, когато предците ни са намерили тук спасение от османското робство.

През август 1802 година Георги Димо и Никола Георги избират покрайнината на град Стари Крим за постоянно жителство. След тях тука идват 63 семейства от Мурзово и Малко Търново и образуват първото в Крим поселение “Българщина”.

220 колонисти от Андрианополския вилайет основават село Кишлав (сега Курское).

А 13 семейства от Анатолия се настаняват на мястото на бившия татарски аул Балта-Чокрак. През 1821 година трите български селища наброяват 462 семейства (2717 души). Втората вълна на преселването на българите в Крим е свързана с руско-турската война през 1828-1829 години. През тези години на полуострова пристигат около 1000 души. Почти всичките са записани към еснафското съсловие на град Керч.

През септември 1861 година започва последният етап от преселването в Крим на българи с турско поданство. Това са хора от Видински и Андрианополския пашалъци. Така възникват на полуострова българските колонии в Андреевка, Сарабуз, Царицино и т.н.

Българското население в Крим от година на година се увеличава не само от естествения прираст, но и за сметка на преселниците от Мелитополски и Бердянски район. Преселват се българите и в самият полуостров. Например, през 1866 година хора от старокримската колония, които остават без земя, основават чифлик на 33 двора в Коктебел. По такъв начин възникват български колонии в Марфовка, Кабурчак, Аппак, Седжеут и др. По сведения от преброяването на населението през 1897 година в Крим живеят 7528 българи.

Нашите прадеди, принудени да напуснат Отечеството си, сами избират този благословен край. Те идват в Крим, търсейки мир и щастие. Нашият народ направи своите села китни градини на полуострова. Като изкусни земеделци, градинари, лозари, животновъди, българите допринасят много за развитието на тези отрасли на кримското стопанство. Царското правителство, което се стреми да християнизира полуострова,е заинтересовано за българските преселници и много се грижи за тях. Българските семейства за 10 години са освободени от различни данъци. Имат право свободно да търгуват, да развиват занаяти, да притежават фабрики и манифактури. Всичко това им дава възможност бързо да свикват с живота на новото място. В селищата им процъфтяват земеделие, животновъдство, градинарство, лозарство, тютюнопроизводство и т.н.

Ситуацията се променя след революцията (1917г.) и гражданската война. Много българи умират от глад през 1921–1922 години. А в края на 1929г. началото на 1930г. сред тях принудително се прави “разкулачване” и колективизация. Българите в Крим заедно с всички народи на СССР споделят тежките изпитания на Великата Отечествена война (1941–1945 гг.) Нашите сънародници активно участвуват в антифашисткото движение. Марфовската нелегална организация предимно от сънародници създава българинът Андрей Наголов. Ръководители на старокримското съпротивление са братята Стоянови.

Доста българи има и в партизанските отряди. Легендарният командир на едно от най-големите кримски съединения е Иван Генов. Наред с мъжете по фронтовете воюват и български жени. Един от примерите е Ана Чебишева. Въпреки това, цялото българско население на Крим – 12’465 души – е принудително изпратено в Сибир,Урал,Башкирия, Северен Казахстан, Таджикистан, Узбекистан… Всичките от деца до старци са поставени на отчет от службите НКВД като спецпреселници и трябва всеки месец да се регистрират в комендатурите. Отлъчване без разрешение извън пределите на обозначената зона се равнява на бягство и се наказва с двадесет години каторжна работа. Специалните места за преселници до 1949 година се попълват и от българи-фронтоваци, бивши затворници от фашистките концлагери и от такива, които насила са били закарани в Германия, от военнопленници…

Едва през 1956 година с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР са снети унизителните изисквания за административен надзор. Българите получават право да напускат местата на изселване, но не им се разрешава да се връщат в Крим. Не им дават и никаква компенсация за конфискуваното при депортацията имущество. Но най-страшното последствие от тези събития е това, че хиляди наши сънародници, пръснати по огромната територия на бившия Съветски съюз, загубват езика си, обичаите, традициите. Болшинство от тях и до този момент остават извън пределите на Крим: в Северен Казахстан,Урал,Сибир и Краснодарския край. Възможност да се върнат се появява едва през 1989 година. Оттогава съществува държавна програма за връщане и настаняване на депортираните.

От 1991 година в Крим има дружество на българите “Възраждане”, създадено от Георги Иванович Каражов. За да получи организацията статут на републиканска този човек обикаля целия Крим, влиза като будител в повечето български семейства. През 1995 година вече в 14 градове и селски райони са създадени дружества на българите. Днес Кримското Републиканско дружество на българите “Паисий Хилендарски” (председател – Иван Иванович Абажер, заместник-председател – Иван Савелевич Паличев и Полина Георгиевна Коростельова (Станева) обединява 16 дружества от целия Крим. Най-главното за нашата организация е възраждането на българската култура, помощ на бившите депортирани за интегрирането им в кримското общество, да поддържаме връзка с историческата си родина и със сънародници, където те и да живеят. Републиканското дружество “Паисий Хилендарски” е в състав на Асоциацията на българите в Украйна.